Miroslava Panayotova

ТВОРЧЕСКА  БИОГРАФИЯ

МИРОСЛАВА ПАНАЙОТОВА е родена на 10 октомври 1955 г. в гр. Първомай. Завършила е българска филология и преквалификация по английски език в ПУ „П. Хилендарски”. Публикува  стихове, разкази, приказки, афоризми, есета, критика, преводи и журналистически материали в периодичния печат и в сборници, както и в онлайн български и международни издания. Издадени са няколко нейни книги със стихове: „Нюанси”, 1994 г., „Бог на сетивата”, 2005 г., „Стомна”, 2014 г., „Шепот на листа”, 2017 г., авторски брой â„– 39 на международното списание „Содружество”, 2017 г., „Чувството зелено”, 2018 г., електронната книга „Старите неща”, 2018 г., както и две книги с художествена проза „Край, а после начало”, 2018 г., и „Пътеката на любовта”, 2018 г, както . и електронна книга с афоризми „Закони на общуването". Член е на Съюза на независимите писатели.

 

Nocturno

 

Por las noches viene la luna,

A sentarse en las olas

Y conversar con los enamorados

Que estan mirando desde las ventanas,

Las terrazas, el casino y la playa.

 

Ella viene aquí y habla

Con desdichados medio borrachos,

Que buscan justificación.

 

Marcados por el don de ver algo

Y pedir por todo.

Llorar,

Sin que nadie los escuche.

Rezar, sin conmover.

Regalarse, sin que se note.

Pedir, indecisos en el derecho.

 

Condenados a despertar mañana sobrios,

Irse sencillamente del mar,

Los así llamados ociosos hasta ayer.

 

Vestido blanco

 

La recuperación,

La canción desconocida,

La acumulación de las ojas…

No estoy sola…

El viento es cálido,

El atardecer es cálido,

Las casas no son robadas,

El amanecer es cálido…

Los barcos no están solos…

He soñado por un vestido blanco –

Y por qué no – vestido blanco…

 

Alguien dijo

 

Alguien dijo

Que el cielo sea despejado y maravilloso hoy.

Vía Láctea mostró

Y terminó con una mentira.

Por un instante pensé

Que los compromises  también tienen dimensiones,

Porque somos solamente un poco eternos.

 

En el trolebús

 

Las casas congeladas se encienden

De las manchas solares.

Una chica se sentó a mi lado –

toda primavera.

Sus dedos eran como esta

Hierba bailando por el viento.

 

Atardecer

 

El mundo floreció,

Ardiendo, dispersando

En luces y viento.

Las calles se extinguieron,

Los arboles brillaron

En las telarañas bajo la lámpara.

 

¿Has viajado a la ciudad?

 

¿Has viajado a la ciudad?

Perdido en niebla de la mañana…

¿Has caminado a las luces de la ciudad?

¿Has tenido un sueño en tus manos?

 

***

¿Qué queda de las estrellas aquí?

La tierra los absorba...

¿Es la alegría apropiada?

Viaja a las estrellas.

 

***

Entonces hubo de todo –

Conversaciones a medianoche, y música,

Y la integridad del infinito,

Hierba, sonrisas, tormentas limpias,

Santana, Mozart y Beethoven,

Rocas y colinas expuestas,

Perros y gatos favoritos,

Confianza y dos o tres palabras,

La calma y la luna llena.

 

***

Noche negra sin estrellas

Columpiada por el verano.

 

Превод Константин Стоилов

 

Ноктюрно

 

През нощта луната идва тук,

присяда на вълните

и разговаря с влюбени,

които гледат от прозорците,

терасите, казиното и плажа.

 

Тя идва тук и разговаря

с полупияни неудачници,

които търсят оправдание.

 

Белязани от дарбата да видят нещо

и да поискат всичко.

Да плачат,

без никой да ги чуе истински.

Да молят, без да трогват.

Да се раздават, без да бъде забелязано.

Да искат, разколебани в правото.

 

Обречени да се събудят утре трезви,

да си отидат безискусно от морето,

така наречени безделници до вчера.

 

Бяла рокля

 

Възвръщането,

непознатата песен,

натрупването на листата....

Не съм сама...

Вятърът е топъл,

залезът е топъл,

къщите не са ограбени,

изгревът е топъл...

Лодките не са сами...

Мечтала съм за бяла рокля –

и защо не – бяла рокля...

 

Някой каза

 

Някой каза,

че небето днес е ясно и прекрасно.

Млечен път показа

и свърши с някаква лъжа.

За миг помислих,

че компромисите също имат измерения,

защото ние сме само малко вечни.

 

В тролея

 

Застиналите къщи са огрени

от слънчеви петна.

До мен едно момиче седна –

пролет цялото.

Пръстите му бяха като тази

танцуваща от вятъра трева.

 

Залез

 

Светът разпъпи,

пламна, разпиля се

в светлини и вятър.

Угаснаха улиците,

светнаха дърветата

в паяжините под лампата.

 

Пътувал ли си към града?

 

Пътувал ли си към града,

потънал в утринна мъгла?

Вървял ли си към светлините на града,

държал ли си в ръцете си мечта?

 

***

Какво остава от звездите тук?

Земята ги поглъща...

Уместна ли е радостта?

Пътува към звездите.

 

***

Тогава всичко имаше –

и разговори в полунощ, и музика,

и пълнота на необятното,

трева, усмивки, бури чисти,

Сантана, Моцарт и Бетховен,

скали и хълмове оголени,

любими кучета и котки,

доверие и две-три думи,

затишие и пълнолуние.

 

***

Черна нощ беззвездна

лятото люлее.