MITKO LAMBOV

47 años de edad,, ciudadano de la ciudad de Haskovo, casado, padre de dos niños. Tiene un poemario, traducido en diferentes lenguas. Miembro del Mivimiento Poetas del Mundo Ex- Consejero del Ayuntamiento,  Ex-presidente de club de futbol PFK, Haskovo, trabajando como Asistente acreditado en Uniὸn Europea.

 

Тухли от Вивалди

 

Как с едноръка съвест от бездомни оправдания

градиш щафета от сезони.

Как с фламингови крака се връщаш

в дома на мъртвата си майка.

Как кръвожадно падащи дела в чували

устискваш с беззащитни плещи.

Как с изтъркана до огледало кожа

пълзиш на осморки с усмивка на шаман.

Как в уста печал изливаш,

с онзи дух от тон под свлачищата на виола.

Как със поглед прелистваш партитури,

насърчен от ветровито безпокойство.

Как отгатваш с диригентска палка                                                                          

иманярския дебют, кого ще дави.

Как в стволовите клетки на преливника,

откриваш, че еуфория без титли е слухът.

Как под пагоните на историческата истина,

си истина от фибри без пагони.

Рижави абате, избери си сам море

и композирай отлива на мрака, Рижави абате.            

 

                       И Господ ли е кулинар

 

Твореца, изповядва откъси

от кръгли събития

нетърпелив иска и очаква

това, което не може да даде,

сутрин няма с кого да сподели,

как вдига като ученик ръка

под педята, скърцаща болка,

по обяд вари и разбърква

най - черното докато посинее

и се разтопи в светлина,

а вечер търси щипки сол и сода,

по листо чубрица и джоджен,

но без послание е фасулът със свинско.

Разбърква отчуждението

с еликсир от етноси

и покрива с вестник

лотарията на алчни глупаци,

а тайнственото си присъствие

напудря с жертвения въпрос,

с бактерии от немотия 

горчилката дали ще е десерт.

 

         Кубинка в бяло

 

Граал. Жената в бяло е граал,

пресушен от блянът на умрял поет,

не откупил възкресение със салса,

разменил мистиката на корали

с древният свят на Каобана,

бутилка буканеро с емоция след пура

и не я познава, но знае, че е в него

като ненаписаната книга

със стих в сърцето,

суче по настръхналата й  кожа

с тишина на кърлеж,

с апетитът на акари,

за да изкрещи, Земя! Земя!

Отива, стреля, убиват го и край…

заспива като вятър

в косите виснали на палма

и в съня на Албатрос

изправя гръбнака си на мачта,

докато закърпи комарът от надежди

с прокълната алчност

и с тромпет обели слънцето -

портокал от четири луни.

 

            Додо е боец

 

За да ми повярваш

загаси напрежението         

от загадките на кукловода.    

Истината и само истината

благословя предсмъртно,

нажежена от реалност.

 

Познавам поименно тълпата,

лавината й от лъжепророци

и три пъти обикалям

гръмоотвода за вяра

до просещи умове

със спрели часовници .

 

За да те изживея,

творение с пулс на стълби,

бих посякъл на две сълза

от ангели - близнаци,

за да видя и докосна идеали.

Нечистоплътен като сянка на лък.