Stoika Marinovska / Bulgaria

Стойка МАРИНОВСКА е родена в с.Камилски дол,община Ивайловград,област Хасковска.Семейна.Има двама синове агрономи.Живее в гр.Хасково.Има издадени пет стихосбирки с лирика.Първата е”Сълзите ми хиляда,усмивката – една”,Издателство”Принт”-София през 2003год.Втората стихосбирка е”От две вселени сме”,Издателство”Илинда-Евтимов”-София през 2004год.Третата книга е”И когато мълчиш,пак те чувам”,Издателство ,”Български писател”-София през 2006год.Четвъртата книга е „Кестенови очи”,Издателство „Българска книжница”-София през 2009год.Петата книга е „Сълза във здрача”,Издателство „Българска книжница”София през 2010 год.Има публикации на свои стихове в местния и централен печат.Преводи на нейни  стихове има на руски и македонски език.Има така също и награди от участия в конкурси.Член е на Съюза на българските писатели.

 

СТОЙКА МАРИНОВСКА

 

Целуни ме…

 

Целуни ме не с устни- с очи,

от  които извира тревога

и която така да личи,

че да кажа: Без тебе не мога!

Прегърни ме, но не със ръце,

със които си просил пощада:

зажадняло е мойто сърце

любовта ти по мене да страда.

Любовта ти, която мълчи

сънно-будна в очи кадифени.

Целуни ме със тези очи,

замъглени от обич по мене…

 

 

Приеми ме!

 

Приеми ме като вятър тих,

който през прозореца ще влезе.

Виното си с тебе не допих-

радостта ми може да залезе.

 

Приеми ме като капчица роса,

щом на твойте устни плахо падна.

Тъй ще стигна в твоята душа-

да я стопля, да не ти е хладно.

 

Приеми ме късно и по здрач,

пак във теб сърцето ще ме чака.

Зная, че не си роден  плач-

по това ще те позная в мрака.

 

Приеми ме рано и в зори-

слънчев лъч съм,да те озари…

 

*  * *

Не ми поиска никога ръката…

Годежен пръстен с теб не размених.

На сватбата ни нощна сват до свата

не седнаха и с дар не ги дарих.

За кумове поканихме звездите.

Луната ни изпрати благослов.

Във тая нощ пирувахме с мечтите

и още сме пияни от любов…

 

* * *

 

Най-искрена е Любовта без думи-

притулен във сърцето ти копнеж.

Единствено за нея всеки друм е

с небе високо, въздух- чист и свеж.

Най-искрена! Като усмивка детска

със две протегнати напред ръце.

Да я усетя аз- как искам днеска,

във ритъма на моето сърце…

 

ххх

Приеми ме, като вятър тих,

Който през прозореца ще влезе.

Виното си с тебе не допих –

радостта ми може да залезе.

 

Приеми ме, като капчица роса,

                                  щом на твоите устни падна.

                                  Тъй ще стигна в твоята душа –

                                   да я стопля, да не ти е хладно.

 

                                  Приеми ме късно и по здрач,

                                  пак във теб сърцето ми ще чака.

                                 Нося ти и звезден смях и плач –

                                 по това ще ме познаеш в мрака.

 

                                Приеми ме рано и в зори –

                               слънчев лъч съм, да те озари.