s
s
s
s
s
s
s

El contenido de esta página requiere una versión más reciente de Adobe Flash Player.

Obtener Adobe Flash Player

SLAVKA MARINOVSKA
Nacionalidad:
Bulgaria
E-mail:
ave_glory@abv.bg
Biografia

SLAVKA MARINOVSKA

Славка Мариновска e родена на 27.03.1953 година в с. Славеино-Смолянска област.  Средно образование завършва  в РЕГ "Иван Вазов,  Пловдив. През 1977 г. се дипломира със специалност "Социално управление" в гр.София, а по - късно завършва икономическа специализация към ВИИ в гр.Свищов. До 1990 г. работи  към организации в сферата на общественото управление - Общ.съвет за Култура, Дом за политическа просвета в гр. Смолян.

Има издадени 10 книги, като една от тях е претърпяла три издания, "Мълчаливият поет" е в съавторство с Димитър Мариновски, Мария Димитрова, Младен Сираков и колектив. Същата е издадена по инициатива и със съдействието на читалище "Съгласие"- с.Славеино, след дългогодишна събираческа дейност на Димитър Мариновски на изгубените стихове на брилянтния родопски поет Иван Шишманов Бистров, писани по време и след първата световна война. Същият е автор на всеизвестната в България и Европа "Белокаменна чешма”

Първата й книга "Безсезонна жена", е издадена през 1993 г. в издателство "Фльорир" на Кр. Георгиев, с редактор Георги Братанов, рецензент Петър Андасаров и художници - Боян Донев - Лени и проф. Иван Газдов. През същата година, след участие в конкурса "Лудогорие-Луда земя", печели първо място. Експресизад издава  само за 24 часа стихосбирка със заглавие "Апокрифно слънце".

Книгите "Заточено слънце" и "Лилава Утопия" са две книги в един том, издадени през 2001 г. от издателство"Български писател" . Редактор е Петър Андасаров, рецензенти Любомир Левчев и Надежда Захариева... гр.Пловдив, През 2012 г. дава за печат подготвената 5 години четирилогия, заедно с книгите:"Живот на прима виста", Автограф от мълния", ПлЪтформи" и "Чифт леви обувки". Тя излиза отново от издателство "Български писател", под редакцията на акад. Марин Кадиев, с рецензенти Гриша Трифонов и акад. Марин Кадиев. През 80-те и 90-те г.на 20 века, е  печатала в регионалния печат в гр.Смолян, в национални издания, като  в-к Култура, сп..Везни, представена от Андрей Андреев, във в-к "Словото днес" в "България днес" - страница, подбрана от Недялко Йорданов - Поетесите на България, във в-к"Дума" представена от Лозан Такев, във в-к 21 век - в Чикаго през 2006 г. в специална страница, представена от Надя Атанасова, в турското списание "Пътека", със стиховве, преведени от Ахмет Емин Атасой, както и в билингва антологията на български и турски език, преставена отново от преводача Ахмет Емин Атасой. Нейно стихотворение е включено и в националната поетична антология на издателство Български писател" през 2018 г. Имам презентации на поезията си в градовете София-1993 - в софийска градска библиотека, през 2014 г. в Софийска градска библиотека и в Люлински район - София, през 2017 г. в галерия "Тракарт"- гр.Пловдив, както и в Клуба на културните дейци - гр. Смолян. Към настоящия момент подготвям за печат нови 3 книги.

Адрес: 4000, гр. Пловдив, ул "Янтра" № 7 ап. 6. - Славка Михайлова Иванова - Мариновска. Имейлът ми е: ave_glory@abv.bg

 

БЕЗСЕЗОННА ЖЕНА
като жива вода
преминавам през дните –
безсезонна жена!

Нямат възраст очите,
няма възраст гласът.
Невъзможно боите
смесва – бяг по роса,

изумително чисто,
неподкупно дете.
А понякога бистро
ме населва момче...

Сепвам с камък водата,
и с неженски похват
овладявам юздата
на живота – луд ат!

Нямам възраст. Момиче –
неизбродно небе,
ах, защо ли обича
свойто старо момче?

Осмо, първо ли чудо?
Сътворявам света!
В мен палитрата лудо
смесва жал с резеда.

Царствена, ежедневна,
само в празник – жена!
Ту светкавица гневна,
ту потайна луна,

дъжд жадуван, пътека,
безпощадна слана,
полегата, нелека,
съмване, здрачина...

Като вятър вестител,
като жива вода,
преминавам през дните –
безсезонна жена!...


КОСМИЧЕСКА СКИТНИЦА...
Хич не й вярвайте на мойта усмивка -
трийсет и четири карата!
И аз не й вярвам! Занулена край мивката,
ми се разказва играта...

На блян и илюзии счупих кристала,
спотаих диаманта на вярата...
Уж съм усмивка, ведра и цяла,
но виж я - замлъкна китарата...

Вятър в косите ми още се носи,
мълнии в очите ми дремят,
а пък нозете?...Все съм си боса,
все не посмяла на стремето

лудо в безкрая аз да препусна
сбъдната, дръзка и дива!...
Да литнеш с мечтите, си е изкуство!
Дай боже - на всеки отива!

Бързо на коня! Страха си наритай
и запрати го в джендема!
Кой какво казал?...Сърцето си питай
и закичи диадемата

с ярки зведи от Касиопея,
двойна победа предричаща!
Днес е мигът ти да огрееш
света - старо - младо момиче!

Тичай - животът несбъднат очаква
твоите избори стръмни!
С букет от надежди, хвани бързо влака,
разбила прозорците тъмни!

Онази затворница в тебе те вика -
никак не й се умира -
зар пак да хвърлиш , асо, дама пика -
на дързостта в панаира!

Даже за миг да си себе си, стига
спящите в теб да събудиш!
В пътища нови - литвай - авлига
сбъдвай си пеперудите,

пърхащи нейде там из дълбокото
в теб милиони години...
Докато жива си, дръзвай с високото -
сбъдната, Божия рима!...

 


СЛАДКИШЪТ Славка Мариновска
Пет ябълки, лайм, дюля, орехи
и шепа стафиди, и бърбън,
добавяш му капчица обич
и шанс, на рендето настърган...

Яйцата - на пяна, до бяло,
подобно живота, да бухнат!
Боя, аромати и вяло -
/за фон /- нотка Гершуин в кухнята...

Отдавна сладкиша опекла,
до залък раздала, забравих го -
за днешно и идно нарекла,
за души, за късмет и за здраве!

Какво, че е есен? Отива ми!
А зимата вън? Остави!
Горчиво, кафето отпивам,
във шепата с 5 - 6 трохи...


ЦЪФТИ ЛЮТИЧЕТО ОТ ИЗТОК
И този ден благословен е!
Отново се събуждам!
Разперила крилца над мен,
сияе пеперудата
небесна! И помахва там
с байрачета зелени,
брезата, до уши засмяна!
Ветрее си перчема!
Очи отворило, пониква
лютичето от Изток
и тичинките му се сипят
на слюдички златисти...
Налудно и непредвидимо,
подпийналият вятър
си вее шапката! Вървиме
през времето, нататък...
И всеки миг една звезда
човешка ни огрява!
Свръхнова, ражда се звезда!
Животът продължава.

 

ТУК ВСИЧКО ЩЕ МЕ НАДЖИВЕЕ
Тук всичко ще ме надживее -
и този стол, и тази маса,
и приказките на повея,
и древният крайморски пясък,
и слезлият в морето хребет,
наметнал туника от габер,
и пенестият морски гребен,
и всеки бъдещ хомо фабер...
Красиво ще ме надживее
в баналностите си светът,
но любовта ми ще ви грее
непреходна и от отвъд...
Мечтите ми ще ви отвеждат
в пределите на Боговете,
а чрез децата ми - надеждата,
че продължавам, ще ми свети..
.
..
.

Профил на жена във мрака...
Раменете й са залив,
в който някой ще отплува
към мистични брегове...


ЖЕНИ...
В пастта на залеза красиво светят
бенгалските огньове на телата им
изящни и нашепват ветровете
в косите им божествени сонати....

Забравена,
камбаната на тихото ми тяло звънна,
събудена от твоите очи...

 

РОДЕНА СЪМ ЗА ТВОИТЕ РЪЦЕ!
Ръцете ти тъй нежно ме създават -
единствен преводач на светлината ми,
на тялото - тръстика и на Слава -
в тих превод - на езика на душата...

Превеждаш мен и древните ми тайни
на всичките езици на вселената
и умножаваш ме по сто и по безкрайност -
невиждана до днес и преродена!

Небесен дар, изпратен ми от Бога,
в сърцето ми и в тялото ми струнно,
изваял филигранно своя образ,
вълчиците в кръвта ми синя лумна,

където ярко в нощите да свети
на пръстите ти пламъка - целунал ме,
със фойерверки претворил в небето
отвъдната ми същност - в степи лунни...

Мистичните жени у мен пребродил,
извайвай ме с целебни си пръсти!
Сега съм ти! Акорд красив в пагодите
на обичта, където Бог покръства ни!

С клавишите най - бели на душата
пренарисувай ми живота с багри цветни!
А дивата с вълшебната соната -
цигулка е във храма на ръцете ти!

 

БРЕГЪТ НА ВИВАЛДИ /На Георги/
Далече от теб,
брега на Вивалди обхождам...
Зрънца позлатени
от звездното дъно събирам...

Луната - заглъхнала лира,
зад облак проглежда
и с тръпнещи длани
небето земята намира...

Какви дитирамби!
В застигнал ме миг закопнявам
очите ти - амбър
и устните - шеметна лава...

На пустия бряг
в часа на Вивалди разбирам
небесния знак,
без теб, че по малко умирам...

 

 

Desarrollado por: Asesorias Web
s
s
s
s
s
s
s