s
s
s
s
s
s
s

El contenido de esta página requiere una versión más reciente de Adobe Flash Player.

Obtener Adobe Flash Player

Latinka-Zlatna
Nacionalidad:
Bulgaria
E-mail:
latinka_zlatna@abv.bg
Biografia

Латинка-Златна (Latinka-Zlatna)

Латинка-Златна е родена 1957 г. Живее в Ловеч, Република България. Има издадени десет стихосбирки: „Жена на Природата” (1993); „Избраница на Слънцето” (1998); „Родопски чанове” (2004); „Нишан” (2006); „Свян” (2008); „Мелодия в зелено” (2010); „Сияние” (2011); „Дихание” (2012); една двуезична  книга на български и сръбски език „Дъх на мечти” (2015) и „Небесна” (2018). Също така има издадени преводни книги: двуезична поетична книга от босненски на български eзик „Гравитацията на поезията” (2015) от Ибрахим Османбашич; двуезична поетична книга от македонски на български език „Магичен кръг” (2015) от проф. д-р Христо Петрески; многоезична (петезична) антология на съвременната поезия „Гласове от Балканите” (2016); двуезичен „Алманах на съвременната македонска поезия” (2016); двуезична поетична книга от сръбски на български език „Небесни птици” (2016) от доктора по икономика Лиляна Фиат; двуезична поетична книга „Вик” (2016) от македонски на български език от проф. д.ф.н. Васил Тoциновски; триезичен „Алманах на съвременната босненско-херцеговинска поезия” (2016); двуезична поетична книга „Частици хематит” (2016) от македонски на български език от Борче Панов; двуезична поетична книга „Любов, пресъздадена в тишина” (2017) от македонски на български език от Ристо Ячев; двуезична поетична книга „Имане” (2017) от босненски на български език от Мубера Исанович; прозаична книга за деца и възрастни „Царка Вятрка” (2018) от македонски на български език от Любинка Донева; разкази „Гърлици” (2018) от македонски на български език от проф.д.ф.н. Васил Тоциновски; двуезична поетична книга „Птицата, която не умира” (2019) от сръбски на български език от Миряна Томович; двуезична поетична книга „Тайната пътека” (2019) от сръбски на български език от Найдан Стоянович, а в момента е готова за печат и двуезичната поетична книга „Мост към люляците” от македонски на български език от Любинка Донева.

         През 2006 г. нейното име бе вписано в „Атлас на българската литература” (1878–2012), том III.  Нейни стихове са отличени с много международни и национални награди. Преведени са на сръбски, руски, полски, македонски, украински, арабски и др. езици и са включени в над 40 международни антологии и алманаси, както и в 15 национални алманаха, а също така са поместени в международни списания, в централни и местни вестници.

         На 1 ноември 2011 г. (в Деня на будителите) е удостоена с Почетния знак на град Ловеч за спечелени първи награди в международни литературни конкурси, както и за принос в развитието на съвременната поезия и литература и издигане престижа на Ловеч.

         На 21 ноември 2012 г. от Изпълнителното бюро на Централния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса в София е удостоена със званието „Почетен член”.

         На 01.11.2015 г. от СОСЗР, Ловеч, е отличена с Грамота за укрепване на културните връзки между балканските народи.

         На 05.04.2016 година  е отличена с две награди  от Съюза на писателите в Сърбия и в чужбина – с „ПЛАКЕТ” – за забележителните ù резултати от различни конкурси, фестивали и събития извън Съюза – и с „ДИПЛОМ” – за изключителния ù принос в Съюза.

        На 02.06.2016 година е отличена с „Похвала” от КНС, Сараево, като съставител и преводач на антологията „Гласове от Балканите”.

        На 29 май 2017 година от Съюза на независимите български писатели е отличена с ГРАМОТА за активен принос към Балканското писателско сътрудничество, а през същата година на Осмите международни литературни срещи в Сараево е отличена с признанието „КНС ПЕРО”, за „Международно културно сътрудничество” и за разпространяване на творчеството на босненско-херцеговинските поети.

         С удостоверение №156, издадено въз основа на Протокол №2 от 4 април 2018 година на ръководството на Съюза на независимите български писатели, е отличена с почетния медал на Съюза на независимите български писатели по случай 60–годишния ѝ юбилей, с също така и за цялостното ѝ литературно творчество; на 06.08.2018 година е отличена с почетна грамота и е обявена за почетен член на Военен съюз (Лига) „Южна крепост” от областния координационен център, Смолян, за нейното творчество, което е съществен принос в дръзкото отстояване на националните ни приоритети и държавен суверинитет, за възпитание на десетки поколения в дух на горещ патриотизъм и родолюбие към род и Отечество.

         Латинка-Златна е била председател на международното жури за хайку поезия (2012) и член на международното жури за хайку поезия (2013) на Мелнишките вечери на поезията (Република България).     

         Превежда стихове от босненски, македонски, сръбски и хърватски език. Редактира книги, пише репортажи, рецензии и публикува фотографии.

         Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на независимите български писатели и на Съюза на писателите в Сърбия и в чужбина.

 

Мелодия в зелено

"Ти имаш време, но на мене

последното ми време изтича..."

/от писмо/

 

Накъде си се забързал, Приятелю?

Още си в началото на есента.

Хорова песен на птици

в клоните ти звучи.

Думите ти са шепот на листа.

Диханието ти изпълва въздуха

с аромат на цветя.

Устните ти лепнат от сладост,

а ръцете ти разлистват нежност.

Хлорофилът ти блести от щедрост!

Пътят ти до хоризонта е мнооого далече.

Не ми ли вярваш?

Ето ти ключът на Лятото!

Слънцето златен кръг

около тебе чертае...

 

Долината ти е в зелено.

 

Вярна Любов

 

16 "Но ако той ти рече:
"Не излизам от тебе
понеже обича тебе и
дома ти, защото е добре
при тебе.
17 Тогава ще вземеш шило
и да промушиш ухото му
върху вратата и ще ти бъде
роб завинаги. Подобно
да сториш и на робинята."


      Второзаконие гл.15/ст.16 и 17

На Христова възраст е Любовта ни.
Чудя се дали да я оставя жива
или да я погреба?!
Трохата вече не ми стига,
а хлябът цял ще ми горчи
от злите езици на влечугите.
И от граченето на кукумявките.

На Христова възраст е Любовта ни.
Да я оставя ли жива или да я погреба?
А планината на Аполоновите музи
изкачихме заедно.
Със погледи обгръщаме
далечните поля и хълмове.
И радваме се на всяко наше
сияйно юлско утро.

На Христова възраст е Любовта ни.
Ако не я оставя жива и я погреба,
няма ли да загубя ключа на песните?
И ако го изгубя
ще го намеря ли в живота си отново?!

Обицата ти на ухото ми блести!

 

Интермецо от Всемира

"Не съм аз ручей и не съм река
пред тебе непрестанно да тека."
Ангар



Аз ручей съм и съм река,
и вода мълчана
за устните ти жадни.
Небе - за отредените ти дни.
И Слънце - във най-черните ти нощи.
Очистващ огън съм. И блян.
И най-свидната ти песен!
Надежда, Вяра и Любов.
И пухче от глухарче,
във ръцете ти.

Това съм аз.
И още нещо!...

 

Музика в пространството

                  Страхувам се, че ще почнат
                  да ни одумват, да ни свързват
                  с Орфей и Евридика."
                           (от писмо)


Ще избягам от тебе, Певецо.
Чак в Тилилейски гори ще се скрия.
А ти ще ме търсиш!
С птиците и сърните ще ме търсиш
по пътища, отрупани от сняг.
Лицето ти ще брулят ветрове
и вихри ще те спъват...
Приятелите ти ще искат да те водят -
вакханки, с еротични танци, да те омагьосат,
но пленен от огнена Любов
към твойта Евридика ще летиш.

Защо на арфата ти струните мълчат?
Запей, Певецо!

На Любовта усмивката е бяла!...

Аз най-добре се чувствам във съня си

 

Да беше вино, щях да те изпия,
ще се напия и ще изтрезнея.
А ти си Любовта, която
в сънищата ми пристъпваш тихо,
с погледа си топъл ме завиваш,
с шепота си ласкаво ме галиш:
"Не си сама!
Заспивай, Златно цвете!
На-ни-на..."
И люлката на моите мечти
с вълшебните си песни я люлееш.

Да беше вино, щях да те изпия,
ще се напия и ще изтрезнея.

А Ти си Любовта!

 

Чехлите ми

 петелът няма да пее днес,

         докато не си се отрекъл три  пъти,

         че Ме не познаваш.

                            Лука гл.22:34;


... И за да прекъсна черната ти серия
на обърканост и на раздвоения,
оттеглям се от теб.
Защо да се тревожа?
Нали те има!
А това, което е мое,
само ще ме намери.

Оттеглям се от теб,
като море от бряг,
но оставям чехлите ми в твоя дом
да стържат по гузната ти съвест,
докато от челото ти потекат
милиони капки кръв.
И изтощен от болка
ще ги молиш
да те отведат при мене,
която ти вдъхвам обич и живот.

 

Мога

 

Мога да нахраня гладния със думи,
а болния да излекувам с песни.
На всяка мравка път да чиня...
И да целуна Слънцето във устни!
Мога да се разлея по тялото ти
и ти да зазвучиш
като бас в мелодия.
Да те рисувам със безброй бои
и да правя от тебе мъж
в различни образи.
Мога да те науча да ме обичаш.
И да те обичам мога.
Мога да умра за тебе.
Но и да те преживея мога.

 

Бялата лястовица

 

1.

На седмото небе да сте били
и облаци в ръка да сте държали?
Не?! Тогава опитайте!
Когато бялата лястовица
кацне на рамото ви,
усмихнете й се и я помилвайте...
Просто й се доверете!

Ще ви завие с перцата си
и ще ви люлее нагоре, нагоре...

2.

Мила моя, лястовице бяла!
За да дишаш свободно,
да летиш на воля във простора.
Няма в клетка аз да те затворя.

Птицо моя, нишан на Небето.

 

Импресия

 

Аз знам, че Любовта я има
във полета на лястовица бяла;
във въздуха със синкава омара;
във ромона на непресъхващ ручей;
в дъха на момина сълза и теменуга...
И в усмивката на палещото слънце.

... Аз знам, че Любовта я има.

 

Магнетично привличане

"В другите се влюбвам
              и разлюбвам бързо,
              но тебе няма да разлюбя!"
                      /от писмо/


Над тебе аз летя
ефирна, бяла и лека...
От крилата ми звучат
хиляди струни от арфа.
На усмивката си нося Любовта.
Захласнат, със разтворени очи
ме съзерцаваш.
От Слънцето ми и Свободата
вдишваш...
Протягаш длани, за да ме докоснеш,
но нишката между нас се удължава.
"Любима, копнея те и те жадувам!...
Твой съм!"


В ореола ми ще влезеш
като Ангел!

 

Отредено

 

Теория на случайностите няма.
Живеем във заблуди и съмнения.
С измамна слава все се кичим.
Дори понякога сме гадни без причина.
Приемаме любовта за хоби.
А омразата и завистта
достойни за уважение.
Изпълнени от суета
чертаем път до никъде.
Разпъваме сърцето си!
Животе, какъв е смисълът
на този фарс?
Сами си пишем божествената диктовка.
Пустият дълъг човешки живот
колко е кратък!
Засилваме се и потъваме...
Потъваме...

И само времето присъства
на отлитането ни...

 

Бяла приказка

 

Градът блести от светещи елхи,
изпълнен с радост и надежди.
От планината нежен алтов звук
край нас трепти...
Във въздуха омагьосани танцуват
снежинки - бели пеперуди
и закачливо, с меките си устни,
докосват миглите ни.
Пред витрина, отрупана с парфюми,
дрехи, чанти и цветя...
гласът ти кадифен ме гали:
"Любима, подарък скъп си избери
и запомни нощта на чудесата!"
Помилвах те –
и ангели от лицето ти
се усмихнаха!

 

Горещата ти длан прегърна мойта длан
и тръгнахме нататък...
А вятърът наду цафара...

 

Приятелю, сложи си шала!

 

Страдание на есента по лятото 

 

Есен тиха, тъжна и замислена
за Лятото ми все така копнееш!
Да заспиваш под купола на милион звезди
и да се събуждаш сред уханието ми

на цветя и билки,
а край теб да пърхат пеперуди
и потоци луди да бълбукат...
Да се докосваш до гръдта ми топла
и с устни да кръжиш около зърната ù.
Да се въргаляш в долината ми
със неповторими багри
и в дивни звуци да вибрираш...
Да се разсипеш в мене
и в пламъците си да те погълна.

 

Есен тиха, тъжна и замислена,
аз до теб ще седна,
но до мене няма кой да седне!

 

По челото ти се сипват бръчки.

 

Влюбените ти очи ме топлят!...

 

У дома

 

В твоя дом пия най-хубавото кафе
приготвено от теб.
С удоволствие гледам
как пръстите ти играят
по клавиатурата на компютъра.
Душата ти – екран –
отключва нови хоризонти пред мене.
Гласът ти – мелодия от всемира –
ме гали и изпълва въздуха.
По миглите ти свирят херувими
"Рапсодия в синьо".
Как преобразяваш света в магия!
Какво? Виждам само онова, което искам!


Тихо, говори Любовта!

 

Лети със полъха на вятър свеж

          "В мен влюбени -
            тъй както в тебе аз:
            безумно, беззаветно, без взаимност."
                                          Ангар

 

Лети, лети, поете-птица,
към обетована мечта лети.
Пътуването ти към мен
ще бъде дъъъъълго.
След теб ще бягат
в сто полета - милион бразди.
И къщи със дворове.
Океани, планини...
Големи, черни облаци;
светкавици и урагани-
сто стихии.
Ще бягат те
под милиард звезди...
Помни!
Изключиш ли двигателите си,
ще паднеш.
Но ще ме търсиш ти.
И питаш ме къде?
На дъното на седмото Небе!
Не знаеш как да ме обичаш?!
Вземи със себе си доверие.
Усмивката си,
топлина от длани.
Тъгата си от есента вземи.
И песните си с полъха
на вятър търсени.

 

Защо крилата ти запърхаха?...

 

И утре пак ще дойде ден 

 

1.

И утре пак ще дойде ден.

С дъха на Пролет

ще дойда аз при теб.

Ти, който знаеш езика на звездите

и другаруваш с тях,

ще ме посрещнеш

с топъл хляб и сол,

в нозете ми ще разлееш

небесен огън

и над Рожен ще ме вдигнеш на ръце.

Родапа  в зелената си светлина

ще ни обгърне

и в  буйните си бисерни  потоци

ще ни къпе.

В дъхтящото си на билки и смола обятие

ще ни люлее...

Перелик  и Снежанка ще ни милват.

И омагьосани с   музиката на Орфей 

ще литнем...

Ще избухнем в Слънце.

 

И утре пак ще дойде ден,

който от днес започва!...

 

21.04.2014

 

2.

Сто години ще пътувам към тебе.

Плевели, избуяли от предателства,

злоба и завист, ме спъват...

Плевели отвсякъде никнат

и покълват.

И земетръси ме люлеят...

Сто години ще пътувам към тебе...

Ще ме чакаш хиляда?!

Звездоброецо от планетата Любов,

времето бързо се търкулва...

Искам само да потъна  

в прегръдката ти

и да присъствам светло

в Деня ти.

Вече си литнал към мене?

Ще успеем ли да се срещнем

преди залез?

 

- Ще се справим!...

  

25.05.2014

 

3.

Родопа във вълшебната си люлка ме люлее

и бди над моя сън.

Потоците й бисерни целуват челото ми.

Зелената й тишина вибрира във косите ми...

по тялото ми.

А топлият южняк благоухания

на смола и билки ръси.

Към мен пристъпваш тихо.

Шептиш ми нежно:

„Латинка-Златна Чиста,

позволи ми да дишам въздуха ти.

Безсмъртниче любимо!”

Думите ти звучат като лирата на Орфей,

молитвено.

Помилвах те...

Звездоброецо, усмивката ти е

с цветовете на дъгата.

По лицето ти звездички бели чуруликат...

Светиш!...

От звъна на чановете се събудих.

И цялата Вселена с ехото запя:

„И утре пак ще дойде ден,

който от днес започва!...”

 

10.06.2014

 

Дъх на мечти

 

            „ Когато по радио”Христо Ботев” за първи път чух

                 „Малка нощна музика” на  Моцарт  толкова я харесах,

                  направо бях поразен! Оттогава обикнах класическата

                  музика и й се отдадох!”

                                               Чуто на глас

           

             –  За празника  ми днес

            аз искам да ти подаря една  моя 

            серенада!– ми казваш.

            Пръстите ти докосват пианото

            и вълшебните ти ноти  литват нагоре.   

            Развихрят  пухкавите, сребърни снежинки

            в ефирен танц.

            И носят дъх на тайнственост...

            Мечти раждат!

            Разкриват чудесен свят

            на хармония, Любов и светлина.

            Вселената огряват!

            И  пускат корени дълбоко във небето.

             С „Малка нощна музика”*се сливат!

                  

            От  щастие една сълза

            по лицето  на Господ се търкулва!...

 

            08.12.2014

 

*„Малка нощна музика” – най-известната серенада на Моцарт.  

 

Когато импровизираш музика

за мен на живо

                   „Тази вечер свиря за теб!"

                                                          Чуто на глас

 

За музиката ти мога да пиша много

и да я слушам безкрайно много мога.

Кънти от радост и веселие.

Ухажва ме и в същото време очаква да откликна.

Възбужда Душата за мисъл, щастие и мечти.

Тя е Изгрев, който докосва хоризонта,

и Залез, който потъва във вълшебна нирвана.

Копнеж за  истинската и намерената Любов.

Звучи като морето –

ту тихо, ту бушуващо, ту кипящо…

Разлива меките си тонове отгоре на повърхността

и се оттегля навътре.

Върху гребена на пенливите вълни

танцува валс, който „Лебедово езеро”надминава...

Към пясъчната ивица се движи бързо.

Грабва стъпките, смеха ,въздишките и мечтите ни

и заедно с вълните ги отнася нагоре към Космоса…

Ти и Аз и Музиката ти във Светлината

на Слънцето летим!

 

15.01.2015

 

Само на Небесна се полага! 

 

Музиката ти ме хваща за ръка

и ме води в един прекрасен

и вълшебен свят.

Влиза в кожата ми,

като гальовна нежност

и като магия.

Обгръща душата ми

и я вдига нагоре,

пълна с ритми и хармония.

Кой може да се похвали,

че му правят всяка вечер

виртуална серенада, кажи!

 

-  Само на Небесна се полага!

 

21.08.2014

 

В градината на Рая

„Шедьовър си! Ти си Латинка-Златна Небесна!”     

                                        Чуто на глас                                     

                                

Ухае на смола и на треви.

Ти и Аз към Студенец вървим.

Слънцето със златисто-русите си лъчи ни гали.

Песни на птици и  ромон на ручеи

отвсякъде се чуват.

Бориките  с пръстите си нежно ни докосват 

и ни омайват със зелената си светлина.

Лифтовете примамливо ни махат…

Земята нозете ни прегръща

и ни шепти легендите за Орфей.

Вселената тупти и диша бъднини!

 

Ти и Аз към Студенец вървим…

С кадифен и топъл глас  ми говориш

за Моцарт и Бетховен,

за Рембранд, Тициан и Репин…

Погледът ми вдига душата ти нагоре

и тя танцува с душата на Родопа.

Смехът ти като чановете на родопските стада еква.

-  Я погледни – ти казвам - каква

 невероятна красота ни заобикаля!

-  Шедьовър си! Ти си Латинка-Златна Небесна!

 

Приятелю, думите ти ме  поставят в градината на Рая!

 

З0.07.2014 г.

 

Кръста и чановете

 

Юли е.

Вечерен вятър минава

над Пампорово, леко докосва бориките

и ме залива със зеления им аромат.

Щурците с нестихващата си песен

се сливат с космоса, милват ме…

Обгърната от  свежестта на въздуха,

към бъднини се придвижвам бавно.

Звездите по раменете ми танцуват

и нежно ми шептят:

- Латинка-Златна Чиста, всяка вечер

за тебе Звездоброецът  вълшебни

приказки разказва. Дори планета

е кръстил на твоето име!

Защо не му се обадиш, че си тук?

- О, аз знам, че той ме носи

като медальон в сърцето си,

но  в своята планина се завърнах,

призвана от Момчил, да движа

кръста и чановете.

Родопа е над всичко земно!

 

Летейки към Небето звездите

с крилете си звънят:

- Звездоброецът  хиляда години

ще те чака!

Чановете повтарят ехото:

"Звездоброецът хиляда години ще те чака!"

 

26.07.2014 г.

 


 

Desarrollado por: Asesorias Web
s
s
s
s
s
s
s