s
s
s
s
s
s
s
s

El contenido de esta página requiere una versión más reciente de Adobe Flash Player.

Obtener Adobe Flash Player

Milena Obretenova
Nacionalidad:
Bulgaria
E-mail:
obretenovavt@abv.bg
Biografia

Milena Obretenova

Милена Иванова Обретенова

Родена съм на 18 юни 1961 г. в с. Воден, Ямболски окръг.

През 1979 г. завърших Езикова гимназия „Асен Златаров” във Велико Търново с френски и руски език.

През 1979/1980 г. учих във Великотърновския университет „Кирил и Методий”, а от 1980 г. продължих образованието си в Кубанския държавен университет, гр. Краснодар, Русия. През 1984 г. получих магистърска степен по специалността Филолог, преподавател по руски език и литература.

Имам 26 години учителски стаж в градовете Велико Търново, Килифарево и Стражица.

През последните 3 години съм редовен докторант към Катедрата по обща лингвистика и старобългаристика във Великотърновския университет. През март 2016 г. ми предстои защита на дисертация по историята на българския книжовен език.

Имам редица научни публикации в България и Русия.

В България са издадени книгите ми „Минало време в бъдещето” (редактор Марин Кадиев – председател на Съюза на независимите български писатели) и „Риданието на нулата”. Мои творби са публикувани в централния и регионалния печат, в редица списания и алманаси. Редактор съм на няколко книги. Имам своя страница в онлайн изданието „Литературен свят”.

В момента подготвям за печат 3 нови книги: 2 поетични (на български и руски език) и една есеистична на български.

Член съм на Съюза на независимите писатели в България, на Литературния клуб „Н. Вапцаров” във Велико Търново и на Съюза на офицерите в България.

Говоря руски, френски и сръбски език, чета на английски език.

Оригиналното ми творчество (поетично и есеистично) е на български и руски език.

 

 

ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

 

Безспорното бяло на невинността,

гълъбовото сиво на сговорчивостта,

яркото синьо на ликуването.

Крехкото зелено на надеждата –

минзухарено жълт оптимизъм

в началото на светоструйния път.

……………………………………………..

Черни облаци на черна злоба

на талази в черна надпревара.

Черен уплах – аленочервен гняв.

Виненочервено изтичаща кръв –

ръжда при допира със земното

кафяво. Кръв кафява, заземена.

Бъдеще – върху кафявото,

а после в него.

И черното на безвремието

в очите.

Без зеленото и синьото,

без жълтото – без път.

………………………………………………

Гълъбовото сиво, разгневено

преминало в оловносиво.

Оловносиво небе

и материал за куршуми.

Нов оптимизъм, с нов цвят.

Страшно и красиво.

Сиво,

но път.

Страшно и красиво.

Сиво,

но цвят!

 

13.10.2015

 

 

ДУША МЕЖДУ ЛЯТО И ЗИМА

 

В душата ми

люто спорят

            лято и зима.

Огън и лед.

Добро и зло.

Резултатът –

            светкавици.

А искам

            пролет и есен.

Искам

да управлявам

            светкавиците

в нужната

            посока.

Всъщност,

не обичам светкавици.

Искам

да избирам

арогантното

пролетно самочувствие

и зрялата

есенна мъдрост.

            Искам

да избирам

сама:

пролет и есен,

и дори

лято и зима.

            Искам

да избегна

излишния

драматизъм

на светкавиците.

… Спокоен хоризонт

на душата:

пролет,

лято,

есен,

зима.

Лека нощ!

 

20.11.2015

 

НЕНОРМАЛНА НОРМАЛНОСТ

 

Вървя през живота

такава една

            нормална:

нормално добра,

нормално почтена.

Мисля

            нормално.

Чувствам

            нормално.

Ненормално е,

            казват ми.

Ненормална нормалност.

– Искам да мисля!

– Не може!

– Искам да ходя!

– Пълзи́!

– Но аз съм си аз!

– Забрави́!

Нормална ненормалност.

…………………………...

– Съсипана съм…

– Добре дошла,

            чадо!

 

21.11.2015

САМ(ОТА)

 

Сам.

Самота.

Самотност.

Сама

            в самота –

бленувано.

Понякога

дори

            жадувано.

Сама

            в самотност –

сиротност.

Хора,

къде сте?

Приятели?...

 

16.11.2015

 

 

 

Desarrollado por: Asesorias Web
s
s
s
s
s
s
s