s
s
s
s
s
s

El contenido de esta página requiere una versión más reciente de Adobe Flash Player.

Obtener Adobe Flash Player

Mina Karagyozova
Nacionalidad:
Bulgaria
E-mail:
mina_karagyozova@abv.bg
Biografia

ТВОРЧЕСКА СПРАВКА

Mina Karagyozova

                     Мина  Борисова Карагьозова, родена и живее в Хасково, България.Завършила Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” със специалности : “Руска филология” и “ Английски език и литература”. Работи като учител по английски език в родния си град.

           Автор на поетичните книги :”Постоянно местожителство – ада” – 1992г., “Струна над бездната”- 1998г., “Танц” – 2007г. Публикувала стихове, публицистика, литературнокритически есета в сп.”Везни”, сп.”Южнобългарски страници”, в.”Български писател”, в.”Словото днес”, в. “Арт експрес” в електронното списание на Литернет,  в сайта „Литературен свят”, сп.”Бумеранг”, в местната преса, списание „Знаци” . Излъчвания по БНТ, БНР и др.

         Литературни награди – Национален поетичен конкурс в Благоевград – 1993г., конкурс на радио “Веселина” – 2004, Областен конкурс за поезия – Димитровград – 2006, Конкурс за книги на местни автори в рамките на „Южна пролет” - 2008 – награда на КДК – Хасково. Национален поетичен конкурс – Сливен – 2010.

          Член на Съюза на българските писатели.

Член на Славянска литературна и артистична академия.
  

Мина Карагьозова

ТАНЦ - оригинал

 

 

На море съм във края на август

                                   и в края на лятото.

Щъркелите са вече на първи терминал –

                                   за Египет!

И ми се иска да ме приемеше ятото,

но, всъщност, седя на хазаите в двора

                                   на припек.

 

Чета некролога на техния син – загинал

в опита да спаси от удавяне малки деца.

И си мисля със болка за тебе, Родино,

на милиони човеци със покрусени сърца.

 

И пия кафето си в мраморни бели градини

под редките струи на изкуствен водопад…

И се утешавам със “укротената водна стихия”

в един пощаден  /засега/ от потопите град…

 

Какво ми остава още – каква ли е моята квота

от страданията и радостите на този свят?!

Освен да се включа в безкрайния танц на живота,

на смъртта и скръбта, на светлината и мрака…

 

И танцувам в забрава почти като гърка Зорба

над болката, над скръбта и смъртта, направо летя!

От нощния залив ослепително блясва фарът…

 

Такъв е животът ни – ослепителен блясък

между раждането и смъртта!

 

                           Мина Карагьозова

 

                             Танец

 

Я у моря в конце августа

                              и в конце лета.

На первом терминале –

-         в Египет -

уже ожидают  аистов.

И хотелось бы, чтобы меня приняла стая.

Но просто сижу во дворе, на солнцепеке

                                                   у хозяев.

                                     

Читаю некролог их сына, погибшего

в попытке спасти  жизнь утопающих детей,

и думаю с болью о тебе – Родина – нищих,

миллионов, сердцем сокрушенных, людей!

 

И пью черный кофе в мраморных белых садах,

водопада искусственного  в редких струях.

И „водяной стихией укрощенной” утешаюсь,

и, что город от потопов помилован, вспоминаю...

Что меня еще ожидает, какова моя доля

страданий и радостей этого света?!”

Кроме как впуститься в бесконечный

                                       танец жизни и воли

смерти и скорби, мрака и света?!

 

 

И почти как грек Зорба, танцую в забытьи -

прямо лечу – над болью, над скорбью, над смертью...

                                                          в опьянении...

Ослепительный блеск маяка в ночном заливе кружит...

 

 

Такова наша жизнь - ослепительный  всплеск света –

между смертью и рождением!

 

НАЙ-ВИСОКАТА ТОЧКА

 

 

Високо, там, горе, в чистите, недостъпните

                                                      планини,

където внезапно се срещаш с душата си,

езерата, цветята, потоците, даже вятъра

                                                       запомни …

 

Скалите слънчеви, белите облаци направи част

                                       от своята памет.

Тежък кръст по житейските пламнали равнини

                                                    понесъл,

в бяла вечност тези мигове съхрани –

                                       застинала песен.

 

В светли нощи в метеоритните дъждове

                                                     пречистен,

в галактични пространства твоят дух те зове:

                                                       “Извиси се!”

 

И знаеш – ти си всичко това –

ти си камък, скала и цвете,

порив на вятър …

Да се върнеш назад,

                           да се върнеш назад!

Да намериш най-сетне Началото –

                          откъдето сме тръгнали всички

и където всички се връщаме …

 

Там горе, далече в необятните висини,

където Бог те прегръща,

където си вечна цялост, мисъл, хармония,

изстрадана болка и същност …

 

Едно пътуване в светлина от звезди –

                                        звездно завръщане!


Il punto più alto

 

In alto, lì, sù, nelle pulite montagne

                            inaccessibili,

ove improvvisamente incontri col tuo animo,

i laghi, i fiori, i torrenti, persino il vento

                                        ricorda…

 

Le rocce solari, le bianche nubi rendille parte

                             della tua memoria.

Portasti pesante croce sulle infiammate pianure

     della vita,

conserva in una bianca eternità quegli attimi –

                                      canzone impietrita.

 

In notti chiare, nelle piogge meteoriche

                                         purificato,

negli spazi galattici il tuo spirito ti invoca:

                                      «Innalzati!»

 

E sai – tu sei tutto questo –

tu sei pietra, roccia e fiore,

impeto di vento…

Tornare indietro,

                   tornare indietro!

Trovare finalmente l’Inizio –

           da dove siamo partiti tutti

e dove tutti torniamo…

 

Lassù, lontano nell’immenso alto dei cieli,

dove il Signore ti abbraccia,

dove sei eterna interezza, pensiero, armonia,

un sofferto dolore ed esistenza…

 

Un viaggio in luce di stelle –

             un ritorno stellato!

 

 

ЗАКЛИНАНИЕ

 

 

Като лазерен лъч

мисълта ми разрязва пространството,

за да стигне до тебе…

Толкова те обичам.

 

Като тиха вода,

озарена от слънчеви зайчета

се плиска край теб любовта ми…

Толкова те обичам.

 

Като течен кристал,

като светла, пронизващо светла,

материя те обгръщам…

Толкова те обичам.

 

Разширявам по малко

с дъха си Вселената,

за да те докосне любов.

Толкова те обичам.

 

Искам да бъда безсмъртна,

прекрасна и вечна,

за да бъда до тебe.

Толкова те обичам.

 

Искам да бъдеш

вдъхновен, окрилен и щастлив

дори и без мене.

Толкова те обичам.

 

И когато си тръгнеш,

(навярно към по-добри светове)

вземи ме със себе си!

С косите, с очите,

с кожата си ме вземи!

Тръгни си, проникнат от мене.

 

 

Толкова ме обичай!

 

 

 

                                             Spell

 

Like a laser ray

          My thought cuts the space

          To be able to reach you –

         So much I love you.

 

         Like a quiet water,

         Illuminated by sun spots

         Swashes you my love.

         So much I love you.

 

         Like a liquid crystal,

         Like a light, a piercing light, matter

         I embrace you.

         So much I love you.

 

         I expand by my breath the Universe

To enable Love   

To touch you.

So much I love you.

 

I want to be immortal,

Exquisite and eternal,

For to be with you forever…

So much I love you.

 

I want you to be

Inspired, elated and happy

Even without me.

So much I love you.

 

And when you leave

(Most likely for better worlds)

Take me with you.

Take me in your hear,

In your eyes,

In your skin take me,

Leave infiltrated by me.

 

So much you love me!

 

 

 

 

 

 

 

               Залези

 

Не мога да те срещна в този град на залези,

на улични музиканти,фонтани и кафенета,

в този град на Богородица ,

където тя си има Статуя /най-голямата в света/.

 

 

Колекционирам залезите, в които теб те няма,

за да ти ги дам някой ден за подарък.

Събирам в нотна тетрадка мелодиите

на акордеониста, който заедно с Едит Пиаф

за нищо не съжалява.

И мелодиите на китариста, който носи огън

от фламенкото и Пако де Лусия.

Пазя този огън за тебе, който те няма тук,

но, може би, ще дойдеш и ще ме попиташ

какво пазя за теб и помня ли те още.

 

 

Не мога да те срещна в тоя град,

Затова създавам свят, където да сме двама!

 

 

 

И ето днес – слънцето целува върховете

на самотните дървета преди  залез.

Дано във есенния залез на живота ми

слънцето да ни целуне  двамата

като върховете на дървета ,

които винаги са били заедно.

 

 

 

 

 

 

 

Desarrollado por: Asesorias Web
s
s
s
s
s
s