Росица Ангелова

ИЗ „ЕДНА ЯБЪЛКА РАЗСТОЯНИЕ”

ОТДАДЕНОСТ

Не може да изчезне залезът.
Мъхът по камъни,
загърбили дърветата,
расте.
И облаците са обърнати
с дъжда навън,
а вътре им е топло и уютно.
Поетите се раждат всеки миг.
И всеки миг навътре
се разтварят.
Достатъчно е само малко дъжд
и после само още малко слънце,
и над пръстта прорастват
като букви -
треви, цветя, съзвездия и мъхове.
Усърдно редактират радостта
с тъгата на сърцето непресъхнало.
И после се завръщат към началото,
безпаметни и чисти
като мъртвите.

СТРАНИЧЕН ЕФЕКТ

Бъркаш в тестото на тъмното с голи ръце.
Месиш пространства и хълмове. Местиш планети.
Вместо дъжд, ще се случи да ръсне оцет
и ръжда да прокапе от зеницата на небето.
Щом яйца снася в гнездата издраната ти тъга
и се чупят душичките на замлъкналите цигулки,
няма как да не поникнат на ангелите рога
и да не скочат с торба насреща ти - невестулки.

СТРЯХА

Гора расте в душата на тревата
и нейната мечта
звъни от човките
на светещите птици.
А ти наливаш вместо мед, тъга
във чашата на впримченото слънце,
защото си посечено дърво.
По теб лъчите възелчета сплитат
и мравките си правят
път към слънцето.
Наоколо е споменът – стебло и брадва,
клони,
листата-лодки, теглени от вятъра...
Но тук тревата пусна крехки корени,
смутила
сянката на цялата природа,
за да расте до теб
като надежда.

НИСКО

Мравките,
отгледани в сърцето,
нямат нищо общо със земята.
Те са пришълци от световете
преди царството на хаоса.
Вярват, че подреждат
с пипалца
крясъците в кръвните ни клетки
и расте мравуняк от слънца
в орбитата на ръцете ни.
Вътре в сетивата-стебълца
ниското израства като цвете,
но самоотричайки плътта,
рови из къртичини в небето.
Ниското прилича на високо.

Всичко е в посоката
на погледа.

НЕСХОДСТВА В РАЗБИРАНЕТО

Излезе млякото на облаци и дух.
Стада и звън изпълниха пространството.
От печката порасна Млечен път
и се разстла над въздуха,
на пода...
Зад девет планини
козите се раздвижиха
и ме обсипаха с протяжни междуметия,
неподозирайки, че в този миг
досътворявам космоса.

ВМЕСТИЛИЩА

Човешкият резерв е малък – изчерпва се.
Изчерпват се птиците.
Небето се изчерпва.
Чернее питанка в окото на часовника.
Движението трае дъх.
Животът – знак
[най-често многоточие]
разтърква празните си шепи
и само ситни триизмерни бръчици
напомнят за това,
че се е случил.
В неизчерпаемото.

Росица АНГЕЛОВА
Из стихотворения на руски - превод Милен Маринов
Сборник „Духовные мосты”

***
Ты в этих прядях – плачущая ива.
Ты плачешь о моих глазах – да, грешных.
Ты Женщина, Земля,
ты так красива!
А я Мужчина, Дождь
и мрак кромешный.
Не умоляй! Учился ведь любви я
по одиноким отблескам восхода,
чтоб солнце вновь сошло в поля родные
и превратилось в ключевую воду.
А ты поплачь! Опущенные пряди
твоих волос прильнут ко мне, как ветки,
я их целую, как слезу во взгляде,
одной тебе я предан беззаветно.

***
Косите ти са плачеща върба
и плачат над очите мои грешни.
Жена си ти. Жена си ти! Земя!
А аз, Мъжът, Дъждът, стоя отсреща ти.
Не ме моли! Любов какво е, аз
от изгреви самотни съм научил.
И за да слезе слънцето при нас,
сега ще се превърна в ручей.
А ти плачи! И твоите коси
до мене щом достигнат като клони,
ще ги целувам мокри през сълзите ти.
И само теб ще искам да си спомням.

BIOGRAPHY:
Rositsa Angelova
Росица Ангелова е съвременна българска поетеса.
Завършва Държавния библиотекарски институт, София и ВТУ 'Св. Св. Кирил и Методий', специалност „Българска филология“. Работи в Регионална библиотека 'Св. Минков', Перник. Член на СБП.
Автор е на поетичните книги:
• 'Неизбежни души', издателство “Захарий Стоянов” [1998];
• 'Насаме с времето', антология на пернишката поезия , съставител съвместно с поета Валентин Григоров и проф. Румен Скорчев [1999];
• ”Тревожна тишина”, поетичен сборник [2003];
• “Преди да отлети звънът камбанен”сборник с репликираща поезия и поетичен спектакъл по едноименната книга, съвместно с поета Томи Тодоров [2003];
• 'Затворих тъмното отвън', издателство 'Български писател' [2007].
• 'Една ябълка разстояние', издателско ателие 'Аб' [2010].
Награди от конкурси:
• национален конкурс за поезия „Дора Габе“ [1998];
• награда за млада българска поезия „Владимир Башев“[1999] за първата и поетична книга “Неизбежни души”;
• второ място в национален конкурс “И ние сме деца на майката Земя” на читалище “Христо Смирненски”[2005];
• грамота от сп. “Перник” за принос в развитието на пернишката култура и изкуство” [2005];
• първо място в национален конкурс “Пролет моя” на името на Никола Вапцаров [2006];
• отличие и награда на „S.P.I – Таня Омайникова“ от поетичния панаир в гр. Кула [2006];
• лауреат на национален поетичичен конкурс “Христо Фотев”, Бургас [2006]. И др.
Стиховете й са превеждани на руски и албански език в сборниците “Духовные мосты” [1998] и “Stili97” [Скопие, 2006].
Контакт:

http://rosiangelova.blogspot.com/

angelova_rosi@mail.bg