s
s
s
s
s
s

El contenido de esta página requiere una versión más reciente de Adobe Flash Player.

Obtener Adobe Flash Player

Lili Feroli
Nacionalidad:
Bulgaria
E-mail:
feroli@abv.bg
Pertenece a la Directiva
Biografia

BIOGRAPHY:
Lili Feroli


Лияна Фероли е родена в с. Пастра в полите на Рила планина. Израсла е в Рилския манастир. Завършва Институт по култура в Благоевград и културология в ПУ “Паисий Хилендарски”. Занимава се с литература и журналистика. Има интереси и в областта на свръхсетивното, метафизичното. Автор е на три книги с мистична лирика: “Адорация”, “Всяко възкръсване”, “Светловедение”. Смята, че хората на изкуството са най-близо до истинското познание и че стигат до него чрез фантазията си, която надвишава и преодолява ограниченията на сетивната реалност. Че със своята чувствителност и със своя копнеж към съвършенство те особено много помагат, тласкат, поощряват еволюционното движение напред и нагоре в посока на хармонизиране с космическата цялост. И то на базата на чувството за общност, на съзвучие и сътрудничеството за всеобщото човешко благополучие. Защото само този е пътят за вливане на най-мощна енергия в потока между цялото и единичното. 

feroli@abv.bg

 

 

Лияна Фероли

 

Бездомност за Огъня на Словото

 

Снишава се страстта на

Лакомия хаос…

Една дива жажда

Е пияна от небе…

Разлайва се,

Развиква се

Кречеталото на

Крешчендото…

Болезнено нелечимата

Пролет прелита

Над преброените

Ни лета…

Възтрогва се възторгът

На провиждането за

Виденията на

Виделината…

 

 

И все пак…

 

Все няма място

За малкото достатъчно

В многотата на

Човешката жажда –

Жаждище…

Не се засища лесно

Гладът ни по смисъл…

След отминалата пролет

Земята посивява от

Напразни надежди…

 

И все пак…

Никога е повече

От всякога…

 

 

* * *

 

Огромната паст на

Безвремието

Поглъща и Слънцето,

И Светлината…

Заземените мълнии на

Падналите звезди

Отвеждат безбожната разгулност

Дълбоко в лоното на

Майката-Земя…

Стопява тя в лава

Блудната жажда

И я връща

Пречистена…

 

 

* * *

 

Слънчев мед

Слънцето ръси

За помен…

Потоп от пити

Топовно гърми…

Известява

Задушница!


Най-любовният процес

Дишам –
Значи обичам.
Любящ и любим
В едно.
Любовта с влюбения
Е отрова,
Без него –
Божественост,
Свобода,
Тоталност.
Аз и Той
Неотлъчно.
И на вдишване,
И на издишване.
Духовна зрялост

Небесните рози на Възкресението

Сиянието, буквата, лъчът – това е “аз” – ът,
преди още да е имал тяло.
После влязъл във форми най-разточителни –
в пеперуда, която е без уста и черва,
но събираща нектар и бродеща в цветята.
Понякога и в тялото на муха-еднодневка.
И всичките много тела се сливат в посвещение,
в съюз екстазен създават вечността.
Така, както при Елиът огънят с розата се слива,
А при Рембо слънцето с морето се целува,
за да се роди златното руно от вълни
след първата брачна нощ на Язон и Медея.
И живее ненаситност във всички земни форми,
и възкръсното тайнство – любов към святост.
И всичките форми възкръсват – земята чрез зърното,
човекът чрез рожбата, пеперудата чрез гъсеницата,
слънцето със своите протуберанси,
зимата с лятото и със ставащото от “гроба” зрънце.
Всяка градина, всички поля, всички души
се вълнуват, пълнеят, растат,
развълнувани нивя вдигат гърди за молитва.
Творението прославя своя Творец и
цялата земна градина прораства в святост,
в предислов към отвъдно, цветно изобилие.
С образа на огромна, росна тъмночервена роза.
- Небесни рози! Небесни рози! – казвали египтяните,
преди да внесат и осветят мумията.
Без печал, страх и тревога, а с пир, радост и веселие.
Знаели са, че ако някъде има истински цветя,
то те са зад “гроба”.

Му /коан/

Всичкото е в нищото.
Нереална реалност.
Неназованото зове.
Възможност за невъзможното,
За човешкото без човека.
Светът се разпада
В словесно изобилие.

Среща-раздяла

След Живота
Идва Любовта.
Другото разкъсва,
Задушава…
Носят се мелодии
на мълчания…
Обвити в немощ…
Като еднопосочен път
Надига се тъга…
Раздялата - среща
Силата на слабостта

Еньовден
І.
На розата религията
Потегля с гемията
Ятата на Гея мятат
Розови байраци –
Орляци от
Зов и взор.

ІІ.

Еньовче Еньо вдява
В ухото на лятото
И запява на плявата
С устичките,
А с трънчетата на осичките
Влудява на мрака
Петичките
Като им забожда искричките
От крилата на
Птичките.

ІІІ.

Равно се римува с празно,
Празното извиква
Празника, а пък той
Разлива ливади –
Лилави лавини-падини
Гроздови лозини,
Диви маслини,
Осланенени къпини –
Капки ароматни
От мор и ром
По твоите устни.

Бъдните звезди
на Риния

Я, болка – та!
Я, болка – та!
Днес така,
утре така!
Тик – так!
Кит – кат!
Пата – кюта!
Време е да счупим часовниците,
Да разрежем ябъ/о/лката
и да засеем семената й
във форма на пентаграми.


 

Desarrollado por: Asesorias Web
s
s
s
s
s
s