s
s
s
s
s
s
s

El contenido de esta página requiere una versión más reciente de Adobe Flash Player.

Obtener Adobe Flash Player

Snezhana Ivanova
Nacionalidad:
Bulgaria
E-mail:
Biografia

СНЕЖАНА ИВАНОВА

ОТДАЛЕЧ


далнините не са крадци
не можеш ли да ги осъдиш

не приласкавай черния пясък
из който синът ти се обикаля мъж

не приласкавай

светът има едно начало
любовта: от край до край

не приютявай съня в черупка
не знаеш ли да я разрушиш

не приютявай

вятърът ти съгради къща
но помниш ли къде заспа

не се страхувай да изпишеш името
на отречения си баща

не се страхувай

дорде човекът погребе робството
народът опя свободата

ВОДИЦИ

вятър вие в ушите на мъртвите
вятър вие

звяр проплаква в моминската долница
мъж проплаква

Бог разхвърля сено в снеговете
глад разхвърля

мама склапя очите на своята
още жива
майка

МАНУСКРИПТ

живях ли

в къщата на четирите вятъра
пазачите се разпознаха
смъртни братя

да бях летописец
щях да помня
мастилото с цвят на вълча кръв
перото ствол на небесна мандала

да бях воин
щях да помня
кръвта на рицаря живо мастило
мечът в сянката на героя

да бях лечител
щях да помня
черната чума на черната пепел
сияйните девичи гробове

да бях монах
щях да помня
кой пръв прокле кръвта си
кой пръв полази стълпа

каквото писах
отнесе го вятърът
в пясъка
мидите катурват къща

ЛЮБОВ

не мога да повярвам
че някога срещнах
Мъжът
който си изгуби очите

не мога да повярвам
че го обичах

ветровете летяха
драконови криле
а го обичах
дъждовете се ронеха
сълзи на Ищар
а го обичах
земята разпукваше
женски цвят
а го обичах

къде потъна този мъж
с изгубените очи
нима сънува

обятията на нелюбените си жени
прокобите на разлюбените си жени
низвергнатата им скръб
и лудост

не искам да помня
не искам да зная
и го обичам

там където
знахарките хвърлят плач
на новородения ни син

тук където
майките жалят
погребаните си синове
с песен

ПРЕДИ ДА ПОРАСНА

ножът козиняса
в сънищата на скопците
и замириса на мъж

дядо отсече голямата дюля
върху момината сълза
а сълзата ми пусна филизи
чак до ноздрите
до венците

замириса на мъж

откъде да знам
как се опва ножът
гологлав и разгърден
как се люшва кръвта
сред дим на съчки
и босилек
замирисва на мъж

откъде да знам

що за студ по Гергьовден

 

ANIMA MUNDI

El no recuerda

en que vida nos encontramos

las callejas secretas en las que

susurrabamos abrazados

fueron dehesa

mientras descansaba la carnerada

cuando las silfides lo arrebataron

 

ya no me hacen brincar

los quejidos espinosos de la fiebre

ya no puedo pronunciar las palabras

de su lengua muerta

hacer sonar el silbo

delmovimiento de las alas

las curvas de la consternación

no puede cantar los arrullos

de la lechuza que era su madastra

ya no puedo pisar las callejas secretas

que alla fueron dehesa

 

en aquella vida en la cual

una vez nos encontramos

yo era la madre que velaba

 

pero aùn no sabia

 

que el espasmo de amor

es sueňo reencarnado

en un cuerpo dual

 

EL PUENTE

entre la costilla arcilosa

o la costilla flotada

el puente espia

oscuridad dentro de sus ojos abrasadoros

la oscuridad blanca bajo la pestaňa derecha

la oscuridad negra bajo la pestaňa izquierda

Atlas desplaza las vertebras del deseo

ser Dios de tres fuegos

el fuego blanco abrazando el nube

el fuego amarillo abrazando dla lluvia

entre la hacha o el tòcon

el fuego  negro despedaza el puente

llevando  a las orillas de luz

los monstruos de la sangre

fracturazon las vertebras del deseo

ser Retendor el salvador

en la oscuridad casta

el crepusculo diurno sobre

la costilla arcilosa

el crepusculo nocturno sobre

la costilla flotada

 

Inalcanzables

tu me has edificado como un puente

al borde de las casas estrelladas

y yo aùn estoy dormiendo

en el seno de una brasa

 

SOLEDAD

cuantas vidas

dentro de los ojos aflogisticos

de vieja

detràs de las trancas podridas

una paloma se quedo

rompiendo espejas

 

te ahuyentaré paloma

te ahuyentaré

susurra la anciana

muerde  la carcoma

las ratas se ahitan de sobra

las llamas del fuego queman la leche negra

el fuego se quedo ciego

 

te arrancaré demonio

te arrancaré

maldice la carantoňa

se suena los dedos brujescos

clava sus ojos

sobre los cadaveros de sus hijos

la ceniza cae como la nieve

la tierra sube sobre el techo

 

tiene prisa la madre paloma

de sembrar una flor

 



Biografía:
Snezhana Ivanova.
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА
на Снежана Иванова


Родена на 17.12.1958 г. в с. Паскалевец, Великотърновско. Автор на книгите: „Вторият живот“ [поезия, Профиздат, С., 1990], „Клинописи“ [поезия, „Елпис“, В. Търново, 1991], „Той“ [поезия, „Елпис“, 1993], „Убежища“ [поезия, „Елпис“, 1994], „Адамови хроники“ [есета, „ПАН-ВТ“, 1997], „Нощта на Брахма“ [поезия, „Свободно поетическо общество“, С., 1998], „Праг зад вратата“ [поезия, „Рал-Колобър“, С., 2001], „Преображенията на Избраника“ [есета, „Фабер“, 2003]., „Отдалеч“/поезия, Фабер, 2004/, „Излизане от Тулча“/поезия, Астарта, 2006/, „Преодоляване на страха“ /поезия, Жанет 45, 2009г/.
Превела е на български „Тибетско евангелие“ [УИ „Св. Климент Охридски“, С., 1998] и „Три апокрифа“ – Евангелие от Иаков, брат Господен; Евангелие от Петър; Апокрифен Апокалипсис [„ПАН-ВТ“, 2000]. Нейни творби са представяни в Университета в Гьотеборг – Швеция, немското Интернет-списание „Литеос“, сборника „Бунтове. Изблици. Преломи“ [изд. „Трафо“, Берлин, 2000], френското списание „Брев“ [Breves, № 58, „Ателие дю Ге“, 1999].

Член на Сдружение на български писатели.
Живее във Велико Търново, работи в Регионалния исторически музей.

Адрес за кореспонденция: 5000 Велико Търново, ул. „Стефан Мокрев“ № 7, вх. В, ет. 1; тел. 062/67-32-70;
e-mail:

snejiv@abv.bg

 

Desarrollado por: Asesorias Web
s
s
s
s
s
s