s
s
s
s
s
s

El contenido de esta página requiere una versión más reciente de Adobe Flash Player.

Obtener Adobe Flash Player

Ivailo Dinkov
Nacionalidad:
Bulgaria
E-mail:
Biografia
АРЛЕКИНО

На сцената излиза Арлекино
и публиката прихва, щом го вижда.
Но сякаш в неговата пантомима
невидим кукловод сега го движи.

Сърцето му умря, откак си тръгна
в онази нощ от него Колумбина
за да не чувства болка го изтръгна
и скри го вътре в свойта мандолина.

Сега подръпва кървавите струни
и този звук в душите резонира.
И който слуша песента без думи
със всеки миг по мъничко умира...

Но ето я и нашата слугиня
едва иззад кулисите излязла,
се хвърля на врата на Арлекино...
прегръщайки една черупка празна.

Сега разбира, че е закъсняла
не ще е вече негова любима.
Марионетка без конци остава
пред нея, само дървен Буратино.

Тя се боеше да не се разкайва
и вместо туй сега ще съжалява.
Но всичко вече казано комай е?
Финита ла комедия тогава!

Завесата над сцената се спуска.
Актьорите се кланят. Маски долу!
Оказва се, че в ролята на шута
поредният нещастен Пиеро е.

ВЛАСТЕЛИНЪТ НА КУКЛИТЕ

Подръпване. Покой. И пак проблясък.
Събуждам се и виждам, че съм в плен.
С невидимите нишки на съдбата
на кръст съм прикован, окървавен.

Вися като обесен за косите
парцален арлекин над врящ котел.
Опитвам да прегризя с бяс конците,
но зъби се трошат в желязна тел.

Подръпване. Завъртане. И тласък.
Там горе някой здраво ме държи.
Краката ми затъват в плаващ пясък,
опитам ли да тръгна настрани.

Понякога посоката отгатвам
и хватката разхлабва се за миг.
А после всичко тръгва наобратно
страхът ме приковава като щик.

Подръпване. До скъсване. До крясък.
Поредно дежа вю. И пак вървя.
Не мога да избягам от съдбата.
Но може би, ако я надхитря...

Поглеждам към небето непрозрачно.
Набирам се на нерви като с лост.
По нишки от задръжки се изкачвам.
Ръцете ми протриват се до кост.

И влизам зад вселенските кулиси.
Но този, който дърпа ме по план,
го няма тук. Назад поглеждам слисан.
Конците... Те висят от мойта длан.

ДУШАТА НА КАМЪКА

Над покривите пада мрак. Като присъда.
И гилотинно врязва се в душите.
Отново сънищата на Париж ще бъдат
със кръпки от мечти и грях съшити.
И само каменният звяр будува,
гранитни нокти вкопчил във корниза
на Нотр дам. И никой пак не чува,
че тъмнината с писъци пронизва.
Каква ли черна орис е проклела
душа на птица в камъка да тлее?
Безсилни са крилете закърнели
да трепнат, щом и слънцето изгрее.
И век след век базалтови зеници
бездушни сенки долу наблюдават.
И само кацащите по фронтона птици
сърце туптящо в камъка долавят.

Среднощ. Камбаните насичат тишината
на късове кървяща мимолетност.
Дванайсет глухи удара в душата.
Дванайсет мига, дълги като вечност.
А после огнената колесница
на Бог изтрополява по небето.
Сред гръм и мълния една ранена птица
се срива в рукналия дъжд нелепо.
И пленникът на камъка могъщо,
неистово запърхва със крилете.
И нещо се пропуква. Сякаш всъщност
самата тъкан на света се цепи.
И той полита. В миг безкрайно дълъг
си мисли, че ще може да достигне
събрата си. Но тежестта го спъва
и ниското насреща му изригва...

Настъпва утрото. И слънцето изпраща
самотен лъч към мястото, където
перце от птица вятърът подхваща
сред ситен прах и каменни парчета.

ЧУПЛИВИ НЕЩА

'Мисля... че предпочитам да си спомням живот, пропилян по чупливи неща, а не прекаран в отбягване на морални задължения.'
Нийл Геймън

Съществува наистина странен човек
антикварят на счупени вещи.
Тук парченце мечта, там пък късче сърце
той подрежда по рафтове вещо.

А мечтите са живи, докато летят
пеперуди с криле от амбиции.
Но изсъхват и стават трошливи, без плът,
щом страхът ги набучи с карфици.

И сърцата ни чаши от тънък кристал
са чупливи. Но трябва да пием
чак до дъно каквото светът е налял.
Не във прашния шкаф да ги крием.

На земята сме само парченца небе.
Статуетки от глина на Господ.
Но заякваме в огън. Не се ли печем,
шепа кал ще останем. Без кости.

И когато настане часът да платим
за отвъдния брод на Лодкаря,
ще се мери във злато не колко тежим.
А какво е събрал антикварят.

Biografa:
Ivailo Dinkov


Ивайло Динков е роден през 1977 г. в Стара Загора. Завършил е Аграрна икономика в Тракийски университет.

Публикувал е критически статии и разкази с фантастична тематика в сп. Фентъзи фактор [2001] и антологията Звяр незнаен [2003].

Носител е на специална награда в Националния поетичен конкурс Свищовски лозници [2008].

i_dink@abv.bg

 

Desarrollado por: Asesorias Web
s
s
s
s
s
s