s
s
s
s
s
s

El contenido de esta página requiere una versión más reciente de Adobe Flash Player.

Obtener Adobe Flash Player

Violeta Garkova
Nacionalidad:
Bulgaria
E-mail:
Biografia

Сламената къща

Не ми се обяснява. Тишината
е разговор със друго наметало.
Да помълчим - неясни са нещата,
какво сме скрили, за да го познаем?
Страхът от яснотата ни събира
под покрива на сламената къща.
Не ми се обяснява. А “разбирам”
е само синонимът на “прегръщам”.
Заобикалям общото жужене
И моят кошер има тайни стаи.
Не кръв, а смисъл да тече по вените,
така ще си останем неразбрани.
Не ми се обяснява. Няма нищо
в дълбоките джобове на тъгата.
И явно е, че трябва да прелистим
на друга страница или на друга дата.

Предписание

Една по една тръгват всички реки
бреговете ми спират да дишат...
Осъзнавам сега, че предишният стих
е красив, но напълно излишен.
Като стар календар, като чужд хороскоп
оцелява единствено смисълът -
една капка тъга в две чаши любов–
да се пие на гладно по три пъти.
Несъмнен е таванът, а подът е глух
и дори очилата са свикнали,
че заместват нещата. Някога тук
ще се върне търсачът на прилики.
Една по една тръгват всички съдби
и завършват, където е писано.
Само капка любов в две чаши живот,
да се пие на гладно – по три пъти.

навън е вече пълно със история.

небето се нанася в друг прозорец.
заспивам, а не спирам да говоря
с тези долу и с онези горе.
не са от висините тези мисли,
в ушите влизат, плъзгат се по устните.
изтривам всеки опит за преписване
и всеки жалък опит за изкуство.
изкуство е да ходиш по високото,
да пазиш световете незапълнени
и да наглеждаш осемте посоки
от дъното, наречено безмълвие.
разбирам те, когато не говориш,
думите разреждат и разливат.
не е ли висотата най-отгоре,
или е връх единствено могилата?
освободи ме – искам да съм ничия,
дъждът да ме рисува с остри щрихи,
да различавам всякакво двуличие
по тънката мъглица на усмивката.
и белезите да белеят нощем,
за да запомня пътя си на връщане,
навън е вече пълно със история,
а вътре продължава да е същото.

Biografía:
Violeta Garkova


Виолета Христова е родена в Чирпан. Автор на пет книги с поезия – „Пеш до земетръса” 1995г, „Звездна карта”1997г., „Да бъде нощ” 2001г, „Другата стая” 2006г. и „Сняг от друга зима” 2008 г. Носител на националната литературна награда „Георги Братанов” за 2006 г., на голямата награда в конкурса „Мара Белчева”, втора награда в конкурса „Златен ланец” и др. Нейни стихове са преведени на руски, сръбски, словашки езици и са включени в редица антологични сборници в България. Член на СБП. Живее и работи в София.

violeta3bg@yahoo.com

 

Desarrollado por: Asesorias Web
s
s
s
s
s
s