s
s
s
s
s
s

El contenido de esta página requiere una versión más reciente de Adobe Flash Player.

Obtener Adobe Flash Player

RADKO RADKOV
Nacionalidad:
Bulgaria
E-mail:
Biografia
ИЗ СТИХОСБИРКАТА СОНЕТИ НА ЛЮБОВТА

[Цикълът Кошутата, сърцето и поета]

ДАНТЕ




Да стъпя ли на каменния мост,
по който флорентийката избяга
от времето и свърза двата бряга
живот и смърт с лика си русокос.

И да поема с власеница, бос
през ада след родителя и мага,
и в бръчките ми мракът да отлага
кръг подир кръг зловещия въпрос.

Флоренция и нейните цветя
са само мигновения в повея,
нататък нищо черната черта.

Но тя листец от роза отлетя
и стана дух. Затуй ще надживея
последното изгнание смъртта.

Радко Радков

ИЗ СТИХОСБИРКАТА СОНЕТИ НА ЛЮБОВТА

[Цикълът Кошутата, сърцето и поета]

СКИТНИЧЕСКА ПЕСЕН


Защо със съжаление назад
поглеждаш? Път по хълмите извива,
дори за никъде да не отива,
той мами с приключения богат.

Тръгни, приятно е да се почива
край чучура под буковия хлад.
Не питай стар ли си, или си млад,
извивката на пътя е красива.

Влез в някой шумен хан да те забравят
уста, които винаги лукавят,
посоките. Тук буйна банда свири.

Танцува циганката, звуци давят
и в плясъка на въздуха остават
на пръстите й мургавите дири...

Радко Радков


ИЗ СТИХОСБИРКАТА СОНЕТИ НА ЛЮБОВТА

[Цикълът След пропаст време]

АЛЕЯ


Алеята искряща като слюда
достигаше до залеза почти,
до розата с трептяща пеперуда,
до края на човешките мечти.

Природата замая и полуда.
В обрамката на залеза й ти.
Видях те, не посмях да се учудя,
самата красота ме похити.

Почувствах, че от нея ще погина.
Алеята от кварц през мен премина,
пламтяща от захождащия ден.

И на върха й ти като картина
в позлата, без художник, без година,
зефир, от шип на роза окървен

Радко Радков

ELEGIE PANNE*

LGIE PAENNE

Le soleil sest teint et tous les bruits se sont tus,
Une brise frache se lve du fond de la valle !
Et il suffit, pour te sentir profondment heureux,
De croire quun bel esprit
Habite dans chaque calice de fleur,
Que chaque lger frisson du vent
Est le mouvement arien dune nymphe,
Que la couronne tresse de cimes illumines
Est un autel sacr o brlent
Les derniers rayons du crpuscule.
Pour tre heureux, il faut que tu comprennes
Que tout ton corps est un clat vivant
De lUnit divine de ltre !

Radko Radkov

Traduit du bulgare par Athanase Vantchev de Thracy

Утоли, утоли мою жажду, мираж,

LE CHTEAU DE RHODES

Une dense obscurit venue des temps passs
Dans cette obscurit que mon me connat,
Je vois les doux contours dune main de cire
Porter un candlabre aux flammes vivantes.
Mais que veut dire cette porte bante au fond du couloir,
Cette porte o bientt sengouffreront tous jamais
La main de cire, le candlabre
Et les flammes vivantes ?

Radko Radkov

Traduit du bulgare par Athanase Vantchev de Thracy


NON, JE NE PEUX PAS CHANTER COMME JEAN LE DAMASCNE



Non, je ne peux pas chanter comme Jean le Damascne,
Je ne suis ni sage ni pntrant thologien comme lui.
Je bois du vin en compagnie de mes amis gaillards
Et je partage avec les belles esclaves hales
Le pain quotidien et lamour humain.

Non, je norne pas lautel de Dieu de cierges coteux,
Je ninvoque pas dune voix mue le trs suave Seigneur Jsus,
Je vends des oiseaux dans les marchs
Laissant flotter dans lair plus doux que le miel
Mes boucles de jeune homme insouciant.

Modeste paen, jaime
La fine bruine de mars qui mouille mon front,
Jaime courir laube avec les ruisseaux rapides vers la valle,
Jaime les jaunes chatons des saules
Qui, telle une claire onde printanire, ruissellent sur mon visage.

Ah, que se taisent les sombres philosophes,
Quils ne parlent plus de mort !
Regarde les lys blouissants des champs,
Admire les cratures sans nombre,
Ils te diront mieux que ces penseurs
Le sens cach au cur de lUnivers.

Non, je nai pas la voix du Damascne,
Je ne suis quun pauvre oiseleur,
Mais cest moi, ma frle religieuse, cest moi
Qui ai lch dans le jardin de ton couvent austre
Mon rossignol, afin quil dverse ta fentre,
Dans la profonde obscurit de la nuit
Ses mlodies damour !

Radko Radkov

Traduit du bulgare par Athanase Vantchev de Thracy



ТВОРЧЕСКА БИОГРАФИЯ

Радко Радков е един от двамата и единствени българи, удостоени със званието Кавалер на френската култура, за трагедията в стихове Балдуин Фландърски, връчена му в Парижкия клуб на сенаторите [1985].

Носител на Сребърен кръст на Френската академия [1985];

Единственият творец в света, удостоен безпрецедентно и по изключение за втори път с Международната Наполеонова награда Солензара [1985] за драмите му в стихове - първия път за Теофан, връчена му в Сорбоната [1983] и втория за Всенародно бдение за Апостола, връчена му в Ловния дворец на аристокрацията в Париж [2005];

Драмата му за братята Кирил и Методий Похвално слово за словото е представена в Рим, по случай 1300-годишнината от създаването на българската държава [1981 г.].

Отново в Рим, този път по покана на Ватикана, пред Папа Йоан-Павел II в катедралата Св. Петър е представена част от същата пиеса по случай 5-годишнината от провъзгласяването на Светите братя за покровители на Европа [1985];

Носител на национални награди на конкурси за българската историческа драма и на църковния орден Св. Софроний епископ Врачански първа степен;

Основател и драматург на българския Старинен театър;

Автор на над 25 драми в стихове, на стотици сонети лирика и сатира,

сред които драмите Балдуин Фландърски,, Хан Аспарух,Цар Петър Делян, Св. Евтимий Патриарх Български, Битка за Преслав, Цар Симеон Велики. Трагедията на триумфатора, Цар Севт III, Теофан, Похождението на Атина, Всенародно бдение за Апостола, както и стихосбирките Византийски запеви, Слово за Търновград, Царски сонети на любовта, Българският Сатирикон, Апокалипсис сега, Багренородна звездопис Симеон II, Сонети на любовта;

Автор на ритуалните драми Похвално слово за словото [1979 г.], за св. Кирил и Методий, Йоан Кукузел Ангелогласният [1979 г.] и Тайната вечеря [1980 г.], посветена на Леонардо да Винчи ;

Редактор по антична литература в издателство Народна култура София;

Аспирант по ранно-християнска и византийска литература в Института по балканистика при БАН ;

Преподавател по класически езици във Великотърновския университет;

Почетен гражданин на Габрово май, 2005 г.

Член на Съюза на българските писатели.

BIOGRAOPHIEОхлади мои страсти, желанья, стремленья.

BIOGRAPHIE

Radko Radkov est sans aucun doute le plus grand pote que la Bulgarie ait jamais connu. N le 31 janvier 1940 Veliko Tarnovo, lancienne capitale du pays, dans une famille appartenant la vieille noblesse terrienne, il fait ses tudes primaires et secondaires au sminaire de Tchrpiche, petit village blotti dans les plis du vieux Balkan.

En 1960, il entre lUniversit de Sofia o il tudie le bulgare, le latin et le grec ancien. Cest sur les bancs de lUniversit que nous nous sommes connus. Sorti majeur de sa promotion, il travaille lAcadmie des Sciences et des Lettres bulgare. Il enseigne lancien grec lUniversit de Veliko Tarnovo.

Radko Radkov est lauteur de plus de 25 pices de thtre et dune dizaine de recueils de posies. Il est laurat de nombreux prix littraires dont le Grand Prix International Solenzara de Posie [Paris France]. Cette haute distinction lui a t attribue deux reprises, cas unique dans lhistoire de lInstitut.

Il est chevalier de la culture franaise. Par ailleurs, Radko Radkov obtient la mdaille dargent du Snat franais et la mdaille dor Sofrony Vrachanksi [Bulgarie] pour lensemble de ses uvres.

Il est membre de lUnion des Ecrivains bulgares et rdacteur en chef du dpartement littratures antiques aux ditions Narodna kultura .

Radko Radkov est citoyen dhonneur de la ville de Gabrovo, Bulgarie.

Actuellement, il partage son temps entre Sofia et Veliko Tarnovo.

Athanase Vantchev de Thracy

E-mail :
svetlomira_bineva@yahoo.com

 

Desarrollado por: Asesorias Web
s
s
s
s
s
s